Тъпо е да нямаш мнение, но е още по-тъпо да имаш само едно мнение. Защото е тесногръдо и означава, че си нещо като кон с капаци, който по-далеч от носа си не може да види. Трябваха ми доста години да спра да си въобразявам, че моето мнение е най - правилно и че щом аз мисля еди си как, то другите най - вероятно мислят по същия начин - ако мислят правилно, разбира се.

За вината тука ще става въпрос. Мога да ви кажа едновременно две изключващи се взаимно мнения, които са все мои, пък вие преценете кое от двете е по-правилното. Аз лично вярвам в едни случаи на едното, а в други  - съм убедена в противното.
Виновен трябва да има. Понякога ситуацията е толкова очевидна, че ясно се ограничава правилното и неправилното и нарушителят на правилното, който е постъпил неправилно. Убийства, кражби, измами, изнасилвания и прочие подсъдни действия или бездействия/те са по-спорни/. Там да му мисли съда и да отсъжда - това му е функцията, съобразно законодателството.

Но не за тези очевидни престъпления искам да пиша сега. А за ежедневието, за нас, за мен, за теб - ние обичаме да има виновен за всяка наша неудача, за всеки невървеж. Ако нещо се е бъгнало край нас набързо се оглеждаме и запокитваме вината на някой смело и безотговорно, защото е кофти вината да е основно наша. Трудно се живее с вина, била тя осъзната или не. Как да поемеш вината, след като тя никога не е само твоя? Споделената вина - поне на двама едновременно. Е, да ама единият е по - виновен. Защо пък трябва да е по-виновен? И стигам до следващо мнение. Просто виновни няма. Нещата се случват и всеки може да реагира грешно. Защо пък трябва да има виновен непременно?

Ето ви пример - две деца си играли с мобилните си телефони и понеже не би трябвало да имат такива на тази възраст, но така или иначе имат, защото всички останали също имат, едното казало на другото - "моят телефон е по-хубав и по-здрав от твоя! Хвърли го и ще видиш, че няма да се счупи!" Другото, понеже се водело по акъла на всеки грабнало телефона и го запокитило към земята. Телефонът, разбира се, се счупил. Кой е виновният тук? Ще кажете - родителите, най-вероятно. Ами те родителите пък си казват - "е, как да не взема телефон на моето дете след като всички останали имат. Нали ще го направя комплексарче?"
Стигаме до обществото. То ли налага мнение на отделните хора, с което те трябва да се съобразяват? Да, но нали това общество без тези хора нямаше да го има и нали то е съвкупност от тези хора.Къде е вината? Размита, и то защото е колективна ли?
Не знам, честно да ви кажа. Знам, че аз не съм виновна. Нали? Гадно е да живееш с чувство за вина. Дори да се трепеш непрекъснато и да се стараеш, пак за нещо ще се окажеш виновен.
Отказвам, поне в този миг.  

обществото налага мнение, но никой не е длъжен да го приема.
това ми е една от най болните теми. к'вото правят другите, дай и аз. да, ама в повечето случаи правя обратното и някои викат, че все съм "наопаки". само че на мен грам не ми пука - не само на думи, както е при повечето хора, но и на практика.
винаги съм се отличавал от тълпата, именно защото не приемам общоприетото. е, ако съвпада с моето лично мнение, е друг въпрос, но обикновено не е така.
познавам хора, които са посветили живота си на това да се харесат на обществото и то не с някаква меркантилна цел, а просто защото обичат да ги харесват. типичен комплекс, който създава тълпа от сиви мишки, плюеща по всеки инакомислещ.
трудно е да имаш свое мнение и да си индивидуалност, но поне е по-достойно от обезличаването.

при мен нещата не са така прости. И това се опитах да напиша в поста. Нито мнението ми е едно и също, променя се всеки ден, нито пък мога да твърдя, че мисля така и така и толкоз.
Да не съдим толкова строго никого, защото той си има своите причини в конкретния случай да мисли по конкретния начин.
Няма нищо лошо в променливото мнение.

Става обаче адски трудно, ако имаш да възпитаваш деца и да угаждаш на жена. И все пак, аз твърдя, че да игнорираш модите и предразсъдъците на тълпата, освен голям лукс, представлява и единствената възможност за личностна реализация.

Точно така е. Ако си сам е много по-лесно и...самотно. Имайки две деца и съпруг, аз съм много по-здраво вкарана в обществото с неговите взаимно изключващи се изисквания.
Колкото до второто ти изречение, всеки се спасява по негов начин и колкото му позволяват силите :)

Отново опираме до обърнатата представа за нещата, Любопитство: във всекидневието задължително търсим виновния, когато за една ситуация виновните обикновено са повече, а за престъпленията никога не откриваме виновен и нещата винаги се размиват.

Хората са сложни и объркани същества. Не звучи добре, предполагам, но всеки има нужда от някаква опорна точка, от ориентир за добро и лошо, идеал..., както и да го наречем то си остава крайъгълен камък на същността ни. Лошото е, че това сега не съществува и лутането е още по-голямо.
Аз не мисля, че сме готови за живот без правила, толкова бързо и неусетно за нас самите се поддаваме на провокации и манипулации, че окончателно се загубаваме в пълна нравствена мъгла.
Ценности трябва да има и в тези ценности следва да вярват и подкрепят всички. Елементарна справедливост също, национален идеал също.
Не може обаче медиите да се превръщат в полицейска сводка, непрекъснато да разбираш, че не можеш да вярваш на никого и нищо и обществото да е ок.

когато не е замислил предварително злото!
Тезата за вината е измислена от лоши хора , които искат да прехвърлят своите грешки на другите!
демек , всички са виновни по рождение , с какво аз съм по-лош от другите?
И прехвърлят от болната глава на здравата!
Трудно се намира оптимума между безкрайното доверие и съмнението в почтеноста на хората!
И затова си имаме интуиция , която да ни води и да ни предпазва !
Прегръдка за теб!

и право в темата. Ами да, ако приемем, че сме водени от добри намерения, то не сме виновни.
Да правим, каквото трябва, а да става каквото ще.
А от мен за теб - целувка :)

обикновено ги бъркаме, а са различни. Ако има повече отговорност, ще има по-малко вина.
Поздравявам те че си решила да се изчистиш от вина. Който отглежда вина в собственото си пространство непрекъснато е зает да обвинява и да се самобвинява и оправдава. Вместо да реши - направеното, направено, счупеното - счупено, хайде да видим от тук нататък накъде?
Вината е в настоящето да се занимаваш с миналото и да забравиш бъдещето.

казала си го много добре и вярно :)