В областта на образованието. Имам двама ученика и затова ме вълнува. Вас може да ви е интересно, защото сте учители, родители или от чисто човешка гледна точка.
Особено интересна ми се стори статистиката.

Иван Игов, психолог:
БЪЛГАРЧЕТАТА СА НА 14-О МЯСТО В СВЕТА ПО ОБЩА КУЛТУРА Децата от богати семейства имат повече проблеми от бедните си връстници
Бях я публикувала цялата, но ще оставя само статистиката. Другото..., на мен ми е скучно.

- Според последните данни на ООН и по-точно на нейната организация за образование, наука и култура - ЮНЕСКО, близо 774 милиона души по света на зряла възраст не умеят да пишат и четат, т.е. са неграмотни?  

  - Така е, последните изследвания сочат, че най-много са неграмотните в Индия - около 35% от цялото й население. След нея се нареждат Бангладеш, Бразилия, Китай и Египет. Пак според същото изследване са необходими приблизително 11 милиарда долара, за да се започне да се преодолява неграмотността по света. По нейните прогнози до 2015 година около 56 страни няма да могат да обхванат всички деца в началното образование. Едновременно с това излезе и проучване на Бостънския институт, което показва, че по обща култура на 15-годишните ученици на първо място са финландците. България заема 14-о място, а Румъния е накрая - на 36-о място. Изследването е направено в 45 страни и в него са взели участие 215 хиляди ученици.Причина за слабите резултати според специалистите са интернет, игрите, телевизията и недостатъчната заинтересованост на родителите. Установило се е, че повечето от румънските деца влизат в книжарница веднъж месечно, и то случайно. Интересно е, че американските ученици са на 29-о място, а руските още по-назад - на 35-о. Друго паралелно изследване пък постави България на 42-ро място, като страната ни се характеризирала с най-голяма разлика между най-ниските и най-високите резултати на децата. Проучването е направено в 57 страни и обхванало 400 хиляди деца на възраст 15-16 години и техните родители. Челното място и тук се пада на финландците. След тях са Китай, Канада, Естония, Япония, Унгария и Чехия. В България са били изпитани 4600 ученици от 181 училища. Българските момичета са показали резултати с 20 точки по-високи от българските момчета. Друго проучване, обхващащо учениците в четвърти клас, показва, че те са на 10-о място от 45 държави сред връстниците си. Даже се е установило, че те се справят по-добре с четенето, отколкото българските осмокласници. Тук първите места са за Русия, Хонконг и Сингапур. В изследването са участвали 77 хиляди ученици. То разкрило, че 30% от българските четвъртокласници четат книги почти всеки ден. Но така или иначе, има такава тенденция за намаляване на грамотността, интелектуалното и емоционалното развитие на децата и затова се предприемат такива спешни мерки да се синхронизират механизмите, така че да се постигнат по-добри резултати. Да не говорим за важната връзка с пазара на труда. Всичко това е един взаимно свързан процес и въвеждането на регулативни механизми в образованието е първата стъпка в правилна посока.

 

- Но продължаваме да ставаме свидетели на домашно насилие върху децата?

 

- Известно е, че около една трета от членовете в семействата в България се държат агресивно помежду си. Агресията безспорно се пренася в семействата отвън. Интересно е обаче, че това не се отнася само до бедните семейства, които се карат за пари вкъщи, а и за заможните домакинства. Забелязва се тенденция, че децата от богати семейства имат повече проблеми, отколкото връстниците им с  по-бедни родители. Това е парадокс, но е така. Нашата загриженост обаче е не е как майката и бащата се държат помежду си, а как се отнасят към децата. Малчуганите се нуждаят от внимание, от подкрепа, а за съжаление време за това сякаш не остава за съвременните родители. Затова е необходимо да им се помага както на родителите, така и на децата. . Източник - http://www.monitor.bg/article?id=230988

горе долу - добре сме. Не е трагично положението. Но никога не е късно да се затъпява и в по-големи мащаби.

ние и по жизнен стандарт сме в средата - има много по-зле и много по-добре.

аз бих пуснала цял постинг по случая!
Имам и една любима песничка , която ми припомни ваня70.
Трудно е агресията отвън да не се прехвърля и в семейството!
Приемаме, че семейството е прекрасно и само външните дразнители са отрицателните фактори.
Аз имам някои наблюдения в период от 20 години.
Констатациите са следните:
В едно семеиство , ако бащата е грижовен и се интересува от децата си , неговите момчета израстват добри деца! Възпитани и работливи!
Ако една майка се интересува от децата си , нейните дъщери са сериозни и добри деца!
Децата копират постъпките на родителите си!
Това са моите наблюдения!
Доброто дърво дава добри плодове
Лошото дърво дава лоши плодове!

интересна е, и има много за обсъждане по нея. Но ако я напиша ще вложа голяма доза субективизъм и съответно ще се намерят хора, които да ми обяснят, че не разсъждавам правилно, а аз нямам никакво желание да споря с никого.
Затова, нека говорят само фактите.

масовото ограмотяване. Минаги води до кофтия резултат, хората да си мислят, че можейки да прочетат нещо разбират и смисъла му. Нека не забравяме, че в резултат на задължителното всеобщо образувание в европа се появиха вестниците и медиите, които в последствие родиха явления като Ленин, Хитлер и Бойко Борисов.
Чудесен пример за това какво става в главата на научилия се да чете ни дава Захари Стоянов в Записките по българските въстания:

"Излязва, че младият майстор в разсгояние на няколко месеца четял вестника си не по една колона, но направо от край до край, през просото. "Кой да се сети, че малките пръчици са турени за това" - говореше той, когато захванеха да му се смеят другите"

Другото, което той казва е:

Аз вярвах, че всичко, което се пише било във вестници, било в книги, трябва да се взема за чиста монета. Така също и ония лица, които са написали Изповедникът и Митарствата, може да се каже, че са били най-просветените люде.

И тъй всеобщата грамотност води до неподозирана простота сред населението

че има резон в коментара ти.
"Пази боже сляпо да прогледа."
Или - пази боже да се научиш да гледаш, без да можеш да виждаш.