Честита ти годинка. Пожелавам ти, да си все така готина :-) Всичко е полезно, когато е с мярка :-)))

Още дълги години да поддържаш блог-а си и най-важното...да си доволна от това,което постваш-ти и читателите ти:)))
Готин слънчев ПЕТЪК ти желая!!!

Чел съм че средният живот на един блог е около 3 години. Значи няма защо да се притесняваш от тази зависимост. Не е вечна.
Честита годишнина!

Още много пъти да годинясваш!

Както казва vmir, в мярката му е майката :)

Общото доволство е най-трудно постижимото :)

Готин петък и на теб :)

То и аз съм чувала, че влюбването траяло три години.Сигурно има нещо общо, а? :)

Мерси :))

Колкото-толкова :)

Браво! Помисли само колко си се трудила през тази годинка. И не напразно.. Ха наздраве сега!

Интересен поглед-трудила...:)
Че да, сега си чакам заплатата - 12 месеца по 240 лева минимална заплата поне. Хе, като ги взема ще почерпя :)

...но не и невъзможно,а пък ти - гледам,стараеш се наистина:)
На всичкото отгоре и май успяваш,според мен де...:)
Поздрави ъгейн:)

Все си мисля, че е в основата на живота :) Мерси ъгейн :)

Единственото постоянно нещо е,постоянната промяна...:)
Нека не те плаши тя,понякога е за хубаво :)

Какво беше там...всичко тече, всичко се променя.

Кръговрат да става, съм си записала във философска тетрадка 33 :)

Виртуалът е добър транплин, за запознанства и подържане на приятелски взаимоотношения.Важното е да ги принесем с чиста съвест в реалната действителност.

Хм, аз ли ще идвам в София или ти в Русе :)

Ами идвай, чакам те!!!!

моля те, по-добре ела ти! Аз трябва да искам официално разрешение от семеен съвет, да осигурявам бабоглед, да се боря с мнителен, ревнив съпруг...Знаеш ли колко ще ми е трудно?!
А на теб ще ти осигурим тук преспиване и водене на ресторант :)

Много подобни ангажименти имам и се чудя откъде да започна:))))Не е ли по- добре да спра ..има и завистници:)))Ще го уредим някак си..мила приятелко.

че точно поради такива неща от едната и другата страна, тук така или иначе си остава театър на сенките..
Защото така и няма да го уредим. Думите са едно, делата съвсем друго :)

Аз се пошегувах. .. Поради липса на време, семейни ангажименти и т. н, всички ние сърфираме във виртуалното пространство. Истината е, че човек наистина може да намери добри приятели Тук. И когато поиска, да се види с тях, нищо няма да може да го спре винаги ще намери време за това.Повярвай ми!!

предавам се и приемам, че е възможно стига човек наистина да го иска :)

Честито! И за много години! Свежо присъствие си и разкошна душа!!!

\m/
//

Честито, Любопитство :) Само не го приемай блога венозно :)

Мило съкровище добричко!Ти помагаш хората да стават по добри,а това е дар!Благодря ти!!!

от всяко място на което попадаш можеш да си избереш само най-доброто за теб.

И както казава малкият принц - нито венозно, нито вътрешно. То и тук си е спокойно, зависи от отношението ти...Не спирай да пишеш, когато имаш какво да кажеш :)

Ами благодаря ви!

Цефулствен, теб най-често те свързавам с мисълта - душа душа докосна. Ти си богатство. Как го правиш, не знам. Талант, сигурно.

Злика, ти как ме обърка, брат! Аз мислех, че си трол, пък то...сбъркала съм :)

Малкиатпринц, ти си един от най.положителните хора, с които се запознах тук виртуално. Връщаш вярата в доброто. Чудесен си :)

Качак, как го правиш, как успяваш с малко думи да постигнеш толкова много?! Браво. Ти доказваш, че думите тук могат да се превръщат в дела :)

Виктроиавселена, така е, мила, от нас зависи да стоим там, където се чувстваме добре.

Пламене, съвсем вярно. Ще го приемам само външно-с козметична цел-подмладяване и разхубавяване :)

Щом има сенки, значи ще видиш и реални хора! Нали сянката не се прави сама...
Песничката ми е сред любимите, благодаря за настроението!

и още слушаш Михаил Белчев...Много ми хареса.

Още си спомням първият път, когато разбрах, че теб те има в сайта. В един особено коментиран мой пост за изборът да бъдеш сам, написан твърде провокационно от мен/нещо, което не бих направила сега/ ти се появи с един стих за гарата и влака. Аз не разбирам от поезия, но когато нещо ме накара да настръхна чисто физически, може би, малко опростенчески за себе си аз знам, че то действа :)

Възможно е да съм консервативна, но изпитвам силна носталгия по времто, в което хората се усмихваха един на друг в реала, имаха някак по-спокойни и по-щастливи души, ходеха си на гости по-често, помагаха си по-безкористно и парите не бяха толкова важни.
Да не говорим за спокойните улици и чистия въздух.
Но времето назад засега не може да върви или поне ние не знаем за такова нещо :)

Значи добре се вписвам в твоя "пейзаж"(виж моята тема за пейзажа).